Може ли спортът, като начин на живот, да се превърне в успешен бизнес, управляван от китно българско село? Да, може!
Наскоро гледах репортаж по една от националните телевизии за предприемач, който решава да избяга от шумна София и да отиде на село, за да се наслаждава на спокойствието, природата и … да управлява бизнеса си. За мое огромно щастие, аз имам честта да познавам този предприемач и преди всичко – човек!
Днес в “На гости на …” ще те запозная с Калоян Христов. Създател на платформата за модерни, активни, спортуващи хора – Varrio Sport.
Коко е човек, за когото спортът, във всичките му измерения, е истинска страст. Разказва за живота и бизнеса си с много вълнение и любов. От него със сигурност можем да научим много. Настани се удобно и отдели малко от времето си, за да прочетеш следващите редове. Ние сме “На гости на …” Калоян Христов от Varrio Sport.
Кой си ти?
Здравейте, казвам се Калоян Христов, приятелите ме наричат Коки или напоследък Коки от Varrio Sport.
С какво се занимаваш?
Опитвам се и мисля, че успявам да бъда капитан на собствения си живот и да правя неща, които имат смисъл и полза за всички около мен в средата, в която живея. Години наред правих какво ли не в различни сфери на продажбите, маркетинга, предприемачеството и екстремния приключенски живот на ръба, но вече акостирах, създавайки собствения си проект – платформа за outdoor спорт Varrio Sport. В нея съчетавам всичко, което знам и мога, обичам и харесвам и правя микс между дигиталния бизнес и аутдор културата на активно живеещия модерен човек. Уча в движение и се старая да давам все повече от себе си и да правя платформата все по-добра.
Управлявам и ветроходна лодка през лятото, когато мога, а през зимата – всичко що се движи по снега. Изобщо вятър, колела, вода… и уви много работа.
Къде се подвизаваш?
Ха, „Благодаря ти за въпроса!“.. както се казва. На пук на обичайното течение към големия град София, и като закостенял от поколения софиянец, всъщност аз и семейството ми избрахме природата от обратната страна на голяма София и се подслонихме в китно планинско селце на гърба на София. Не е толкова лесно да ме намерят, но пък всеки, който го направи, може да дойде и да покараме заедно колела, да потичаме в планината, да покараме лонгборд или ако е по-смел, да полети с парапланер. Разбира се, винаги разполагаме и с горещи домашни напитки с натурален характер и здравословно BBQ.
Хайде да не става твърде сложно, всеки който иска, лесно може да ме намери или чрез контактите на Varrio Sport, или в профилите ми във Facebook и LinkedIn.
За какво се бориш?
Имаме един прекрасен и мега мотивиращ проект пред нас, в които ще се опитваме да направим нещо, което досега не е правено в България и региона, или поне не в този вид. Целим се към това да създадем една обща медия, тематично организирана в сектора спорт и хоби на открито, в която ще се сливат различни елементи в обща екосистема. Ще има истинска медийна среда и реална медия (телевизия), ще има академия, която ще работи с деца и родители, ще направим директна връзка между големите атлети и приключенци от цял свят и всеки, които желае, ще може да се докосне до тях чрез нашите структури. Ще има, разбира се, и все повече нови и иновативни продукти за спорт и хоби, нови марки – любими и доказани такива, както и иновативни функционалности. Скоро ще стартираме и специална програма, която ще помага и дава сцена за продажби на всички български производители на продукти и услуги в сферата.
Предизвикателствата да правиш бизнес в България и то по модел, ориентиран дългосрочно, легално и с голяма добавена стойност, не е лека задача. Уви, ние го разбрахме по трудния начин. Вече повече от 3 години развиваме проекта на собствен гръб и с огромни усилия. Не че сме очаквали нещо друго, но ежедневно срещаме прегради от бюрократично-административен план в работата си с институции и организации. Много, ама много овехтели и прашни концепции, мислене и бизнес похвати, тотално изоставане, но нека да не се оплакваме. Такава е реалността и ние сме онези, които трябва да я променим за добро.
Щастлив съм, че избрахме да работим по проект, базиран изцяло в дигиталното пространство, където динамиката и развитието се случват със скоростта на светлината, а понякога и по-бързо. Това ни държи будни и в готовност. Всяко недоглеждане и подценяване на ситуацията може да те прати далеч назад. Нещо повече. Съвременните бизнеси са широко скроени, те се базират на комуникацията с много хора и системи, в различни краища на света, с непрекъсната обмяна на опит. Реално погледнато, светът губи границите си, когато бизнесите са дигитални, а комуникацията се случва за секунди. Ние работим с хора от цял свят – имаме консултанти в САЩ, Германия, Норвегия и Финландия, Италия, Македония и на още много места. Следим форуми в 4-5 континента, участваме и посещаваме изложения в целия свят, правим Skype конферентни срещи и изобщо не ни е страх да минаваме границите…
За мен,лично, е много интересна рязката промяна в модела, по който се реализират идеите и бизнесите преди и сега. Ако само преди 20 години всеки с добра идея и план се криеше, правеше всичко тайно, само и само някой да не разбере, да не му завиди или вземе идеята, да го изпревари, сега е точно обратното – често млади и супер умни хора вадят идея, споделят я (пичват я) пред подходящи аудитории, набират подкрепа, тестват я, подобряват я, набират финансиране и партньори, учат се в движение и използват споделен опит. Това много помага нещата да се случват бързо и качествено и цели сектори да се развиват главоломно напред само за 4-5 години, а други да умират само за месец… Виж какво се случва в сектора на спорта и активния начин на живот – тотален, дори брутален бум. Хората започнаха да осъзнават, че има смисъл да спортуват и да се грижат за най-ценния си ресурс – здравето – собственото и това на децата и семейството си. Модата стана атлетична, хората започнаха да търсят форми на активни почивки и забавления, в които освен че ще са на прекрасно място с приятели/семейство, ще могат и да научат нещо, да придобият някакви знания и опит. В чисто психологически план и следвайки пирамидата на Maslow, мисля е видимо за всички, че хората в България и региона прескочиха първите нива и вървят нагоре. Виж какво се случва навън, колко много хора тичат и карат колела и са оборудвани професионално за това, планините и сърф зоните се напълниха с хора, има редица конни бази за езда, спотове за парапланеризъм и какво ли още не, а едни от най-добрите кайт и сърф училища по езкзотични точки на света са български, едни от най-добрите водачи в Алпите са българи. Паралелно с това и залите за кино и театър се напълниха, хубавите книги се продават доста добре. Това за мен означава само едно – тотален личен напредък на всички нива, дори България да е леко изоставаща, все пак и тук младите и вече зрелите хора, като нас, имат нужда от нови мисии и достижения.
Тук отварям една скоба, за да кажа вълшебната дума – ТЕХНОЛОГИИ. Във всяко от нещата, които изброих, технологиите имат съществена роля. Заради развитието им можем да правим уникален дигитален бизнес, персонализиран за всеки, да достигаме до милиони хора само за секунди, да създаваме и градим добри за всички ни неща. Технологиите пък в спорта са онези, които създадоха буквално цели нови спортове и култури, направиха супер безопасни и приятни редица рискови (преди това) спортове, които до скоро се смятаха за екстремни. На практика „екстремно“ вече няма, има само „достъпно и добре екипирано“. Ето ти пример. Преди 30 години (ужас, как звучи само) започнах да карам ски, бях на 9-10 години. Качвах се на Витоша с мъки и битки да се набутам в 66, после карах на Спас (едноименния влек, който спираше нон стоп) и то с автомати с пружини. Всичко беше трудно и тегаво и не беше за всеки, а травмите бяха ежедневие. Сега можеш да се качиш, да метнеш ските, да отвориш сноукайта си и да караш дори нагоре по пистите, да разцепваш върхове и плата.
Разкажи повече за това, което правиш.
На първо място – уча. Много ми е трудно да кажа какво научих, защото уча всеки ден. В нашия бизнес потокът от нововъведения е шеметен и непрекъснато имам честа да се уча от умни и успели хора, да обменям опит и да анализираме наученото.
Сблъсках се с най-нормалното нещо за всеки предприемач през последните години – дните и нощите се сливат, съня, „само го миришем“, а работата е буквално безкрайна. Ето тук обаче искам да забия първото знаме, защото когато човек прави нещо с истинско желание и любов, това за него е забавление и предизвикателство, а не просто умора и работа до 17.00 часа. Да си предприемач не е титла, нито постижение, а ето това – човек отдаден на мисията си, мислещ ходове, дори години напред, буфер на всички проблеми и успехи, стратег, работник, чистач, анализатор и най-вече ЧОВЕК. Бих посъветвал всеки, независимо с какво се е захванал, преди всичко да бъде човек, да отдава заслуженото уважение на хората, на партньорите си и най-вече на екипа, с който работи, да ги разпалва и запленява, да ги предизвиква, да ги учи и да се учи от тях.
В изминалите години, от старта на Varrio Sport до сега, преминахме през 9 планини в десета и преплавахме няколко океана… Всеки е виждал графика на сърдечния пулс – ту си горе, ту падаш долу, но си жив, мърдаш и се бориш. Претърпяхме няколко генерални промени на бизнес модела и стратегията си. Шест, седем или дори повече промени на дизайна. Купища разочарования и несполуки, но пък това са ежедневни стъпала, победи по пътя ни нагоре. Проектът расте пред очите ни като едно малко дете, за което се грижим с любов и много отдаденост. А да – и с много лишения. Това го пропуснах, а е важно.
По пътя има много препятствия, част от които съм успял да прескоча, без да се спъна, но има и такива, които все още не успявам. Институциите, които принципно трябва да помагат на малкия и среден бизнес, ежедневно го “оглозгват”.
Финансирането е друга тежка драма, с която всеки стартиращ бизнес се сблъсква. В последните три години развиваме бизнес план сами и с помощта на различни консултанти, а той вече достига стотина страници. Това е важно, защото никой не би подкрепил бизнес, в който няма ясни процеси, в който няма поне малко история и реална визия за възможности. Ние изчакахме умишлено тези три години и едва сега започваме да търсим сериозно финансиране през фонд, частни инвеститори или банки. Сега знаем как и какво да предложим, знаем как много бързо да скалираме бизнеса в региона и Европа като цяло, както и да подобрим позициите си тук, знаем как да планираме реално. Съветвам всеки, който търси реализация на идея, да подходи внимателно и отговорно с темата за финансиране и задължително да започне веднага с разписването на бизнес план. Това е моментът, в който драсканиците от салфетките започват да приличат на реален план и стратегия, тук лъсват и грешките в модела, тук остават и уникалните ти конкурентни предимства.
В този ред на мисли искам да кажа – ако можете, бягайте далеч от банки и мислете добре преди да си сложите примката с кредит от 12-15% лихва. Това са пагубни условия за всеки бизнес, камо ли за нов. Може би знаеш, но от вече поне 10 години нито една банка НЕ финансира заради идея или проект. Не, тях не ги интересува какво точно правиш, а как ще го обезпечиш.
Този живот на развитие на даден стартъп или бизнес може да е много тежък. Аз го изпитах – в последните 3-4 години съм се лишил от много неща, намалил съм почивките до санитарния минимум, занулил съм всякакви ресторанти и нощни клубове, ограничил съм се в редица мои желания, спя между 4-6 часа на ден, оставил съм си само спорта. Не казвам, че това е единственият възможен начин и не го пожелавам на друг, но при мен така се случва цял живот. Всичко, до което мечтая да стигна и стигам, е възможно само със сериозен труд, много усилия вяра и отдаденост. Ако ти кажа само колко пъти съм се прибирал с наведена глава и с мислите “КРАЙ! Спирам, отказвам се, до тук бях… “. Но продължавам. И знаеш ли, в такива моменти ме крепят децата, партньорката ми, екипът, с който работя, хората и спорта. Често, когато изпадна в подобна дупка, независимо колко е часът и дали е тъмно или студено, захвърлям всичко и излизам да тичам или карам колело, или се качвам в планината. Вадя се тотално от зоната си на комфорт, натоварвам се и дори се поставям в екстремни ситуации. Това ми дава сили, кара ме да измислям решения и да продължавам напред.
Разкажи ни за хората, с които работиш.
Няма да съм първият, който ще каже, че идея и бизнес се реализират с хора. Аз започнах проекта Varrio Sport с моята партньорка. Много дълго се опитвахме да правим всичко сами, докато леко по леко информацията и задачите ни заляха и стана абсолютно невъзможно да се справим. Започнахме да изоставаме, да правим много неща до половината и да ги зарязваме заради други. Стана пълно мазало и тогава разбрахме, че вместо да спестим пари (правейки всичко сами) сме загубили много повече от пропуснати ползи. Така започнахме да използваме услугите на редица външни консултанти и агенции и привлякохме още петима души като не-щатни служители на екипа ни. Причината, да изберем този вариант е, разбира се, за да балансираме с разходите и да не товарим цялата крехка структура, докато не преминем на друго ниво със сериозно финансиране от нов партньор. Започнахме и работа с журналисти и автори на материали, с редица атлети.
Ето и едно доказателство, че хората в бизнеса са най-важни. Около края на първата ни година се озовахме сами (двамата) сред много работа и все още никакви пари (понеже бизнесът в началото е предимно абонамент за разход). Започнах да мисля, че ако имах еди-какви-си пари ще взема куп хора, ще купя еди-какво-си и т.н. и докато си го мислех, нещата затъваха все повече и повече. Разходите ни смазаха. Бях готов да се откажа, но след много мислене си казах „Добре де, ако нещата стават с пари, а аз ги нямам, аз ще опитам без пари, но с хора“. Тогава спешно обиколих мои приятели и няколко партньори, които бях набелязал, намерих и външни хора. Подбрах истински ХОРА, на които казах „пари няма, но идеята е такава и такава, и ако ми помогнете, ще стигнем там и там заедно“. Явно съм бил убедителен, защото запалих повечето от тях и те се включиха без една стотинка заплащане и така нещата потръгнаха отново. Изключително съм благодарен в този период на Вержи – Вергиния Къшева-Накова от Training Academy, която застана плътно до мен и ме подкрепи, и която и до ден днешен е мой верен боен другар и партньор.
Какво ще посъветваш мен и моя многоуважаван читател?
Не знам дали съм в позиция да давам съвети, но ще кажа, че всичко си зависи от нас. Онова, което искаме, е проекция на онова, което можем да постигнем, но само и единствено ако сме готови да му се отдадем, да учим и да се усъвършенстваме. Моят опит и в спорта, и в бизнеса сочи, че човек трябва да е твърд в решенията и целите си, да вярва, дори целият свят да го изостави, да не се отказва никога, колкото и да е тежко. Пътят винаги е тежък и трънлив, но носи много удоволствия и щастие, докато се изминава. Много е важно какво всъщност цели човек – ако парите и модерните напоследък „пасивни доходи“ са единствената цел – лошо. Не защото е невъзможно да ги постигне, а защото това не носи задоволство, полза и щастие. Щастието и успехът са в пътя, по който минаваш, докато създаваш и градиш, докато отглеждаш идеята си, а не в крайната цел. Виж Илън Мъск, например. Той си имаше достатъчно пари и преди да започне планове за Марс, ще си има и без тях, но той знае, че прави нещо революционно и поставя нови и нови цели. Сигурен съм, че в деня, когато мисията му кацне на Марс, той вече ще има нова цел и нов очертан път и вече ще гори в него.
Един от моите духовни ментори е Майк Хорн. Човек, обиколил света само със собствените си сили, преминал полюсите, екватора и какви ли не трудности. Ето какво каза Майк в един свой материал:
„ Всеки сам трябва да избере дали да рискува, да се доближи до ръба на козирката/скалата. Да, има огромен риск да падне, но каква гледка има оттам, само ако знаеш каква гледка има, бих живял само заради нея. Но може и да избереш сигурното, да ходиш далеч от ръба, където всичко е равно, ясно, спокойно и предвещано, риск няма, но няма и гледка, няма и тръпка, няма и смисъл.“
Аз бих избрал гледката! Бих казал и помолил всички да си дадат сметка какъв живот живеят и дали е това, което искат, което са си мечтали, дали са полезни за себе си и най-вече за околните. Винаги има начин и винаги има смисъл, всеки може да промени и да направи живота си такъв, какъвто иска, да бъде с тези, които харесва и да прави онова, което го прави полезен и щастлив.
Ще споделя и още нещо за финал. Напоследък доста често се натъквам на „мотивиращи“ истории как някой се преборил с някаква драма и зависимост в живота, как после му просветнало и станал нов човек или намерил сили да се пребори. Уважавам това и съм респектиран! Моята житейска философия, обаче, е малко по-друга и се надявам историята ми, в която, слава на Бога, няма драма, да помогне и даде сили и светлина за това как да не стигаме до драмите, как да не изпадаме в зависимости и тежки проблеми, как да ги избегнем, как да сме успешни и да използваме собствения си ресурс на 100%, за да създаваме и правим прекрасни неща, а не да разрушаваме и после да градим.
Какво ще ни кажеш за финал?
Първо бих искал да благодаря на всички, които отделиха време и изчетоха всичко това. Благодаря и на теб, Боби, за вниманието и риска да занимаваш аудиторията си с моята история и че правиш този интересен блог. Желая успех на теб и начинанията ти!
Ще се радвам, ако подкрепите Varrio Sport във Facebook , разгледате нашия сайт Varrio Sport и станете наши чести посетители и клиенти. Ние си имаме бъгове и си ги знаем, но с ваша помощ скоро ще можем да предложим редица иновативни решения и още много повече полезно съдържание и продукти за спорт и активен начин на живот.
Колибаров: Искам да ти благодаря, Коко, за вдъхновяващата история, споделения опит и безценните съвети! За мен, а и сигурен съм, за моят читател, твоите думи ще бъдат нещо, към което ще се обръщаме всеки път, когато имаме нужда от мотивация! Желая ти успех!
Усмихнат ден 🙂
Енджой
Колибаров
